По време на Априлското въстание през 1876 г. Дряновският манастир става сцена на най-продължителната и една от най-епичните битки – цели 9дни юнаците от четата на поп Харитон и Бачо Киро (около 200 революционери) се сражавали с 5000 османски войници. Всичко започнало на 29 април, когато четата пристигнала в манастира. По план – само заснабдяване с провизии, на практика – светата обител се превърнала в крепост на въстаниците за девет дни.

Много образно боя описан от помощник-воеводата Христо Караминков: „Турците наваляли на много пъти върху манастира, но вниманието и юнашкият дух на нашите момци не преставали – те биели все на месо в турската навалица, докато неприятелските куршуми се забивали или в зидовете, или се смазвали по камъните и падали долу до манастирските стени“. За съжаление, някои от чорбаджиите в Дряново поддават и пращат куриер до четниците да се предадат. След съвет на четата, те пишат писмо, с което уведомяват големците, че са излезли в балкана за да дирят свободата. „Не ще да ни заповядвате да излезем, нито ви питаме. Колкото са оръжията ни, ще ги сложим, като умрем, а ще ги носим докле сме живи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *