Войната на цар Калоян и император Балдуин и нейният изход поразили целия средновековен свят…Латинската империя и авантюрата на Четвъртия кръстоносен поход претърпяват значителни загуби. Пленен е император Балдуин.

Значимостта на победата е продиктувана от разбуления мит за непобедимата рицарска армия, която само година преди сражението превзема столицата на Византийската империя – Константинопол. Само една година след нейното създаване на Латинската империя е нанесен съкрушителен удар, който поставя началото на нейния край. Балканските земи са спасени от по-нататъшно латинско завладяване. В същото време успехът при Адрианопол води до окончателното укрепване на Второто българско царство, което е главна заслуга на цар Калоян като владетел. България се утвърждава като авторитетна политическа и военна сила в Югоизточна Европа.

Много разпространено в чуждата историография, а до някъде и в българската е, че куманите са основната военна сила на Калоян. Наистина техните войски са били многобройни и това е факт. Една от грешните интерпретации на битката е, че България има тотално военно превъзходство, а рицарите са няколко стотин души.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *