Ето какво пише Райна в собствената си автобиография: ”Веднъж в края на март 1876 г……., при мене се яви пратеник….с молба да се явя в дома на един от учителите. Влизайки в стаята…., преди всичко забелязах присъствието на една непозната за мен личност, която се горещеше повече от всички…. Той (непознатият) разказа за подготовката на турците и за техните замисли, доказваше, че …….ние сме длъжни да защитаваме живота си… Тъй като те (правата) са ни отнети, длъжни сме да си ги извоюваме, че това ще достигнем само тогава, когато всеки от нас се откаже от себе си и се принесе в жертва на олтара на Родината, т.е когато ще действаме задружно, в съгласие и решителност… Ето каза той, сочейки присъстващите, по единодушно желание на всички тези господа, на тебе се възлага длъжността да ушиеш знаме на българските юнаци. Съгласна ли си за това.! Това беше за мен съвсем неочаквано…..”. Райна се смутила, поискала време да помисли и да попита родителите си. Тогава, строгият, яростен и неудържим Бенковски посегнал към револвера си и извикал „Аз мога да пръсна челото ти още в тази стая. България ти заповядва, а ти родителите… „Нежната девойка и умна учителка отговорила достойно ”Аз съм българка!… Добре, готова съм да изпълня общата заповед, но се боя, че не ще съумея да направя това както трябва, понеже никога не съм виждала българско знаме”. Когато й показват Карловското знаме направено от скъпа материя с изобразен със злато разярен лъв, подпиращ се на полумесец, над главата на който са изписани думите ”Свобoда или смърт” тя категорично заявява: „Аз го намерих направено много изкусно и казах,че ще съумея да приготвя подобно”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *