Общество

Ти казваш, не те разумяват; но как ще бъдеш разумян? Виж, твойте песни странни стават и твоят път е зле избран. Ти хвъркаш много нависоко, живейш и дишаш в други свят; туй, що вълнува нас дълбоко не буди в теб ни смях, ни яд. Ти всичко гледаш безучастно, ти ек не си, нито си зов, вражди навред кипят ужасно — един ти пееш за любов! Какво ни трябва да знайм ние що мислиш, или страдаш ти? У нас сърцето инак бие, нам чужди твойте са мечти и чужда нам е твойта песен. Ний в разни сфери се въртим: ти много горе си отнесен, ний на земята пък стоим. Ти друг път пейше другояче: ний помним твоя звучен глас, сърце ти знаеше да плаче и да се радва ведно с нас.

Певец

Тогаз бе друго — чудно време. Тогава робството навред надежди будеше големи, тогава всякой бе поет. Тогава всекиму в сърцето се крийше герой ил светец, и Левски мреше на въжето и Ботев мреше на Вирслец… А днес?

Общество

Днес волно ний живейме. Часът е още по-голям.

Певец

Голям, но ний сами — дребнейме, у нас не свети прежний плам и нашто ново поколенье без време вехне и старей. Не може светло вдъхновенье на тая почва да вирей, ни бодра мисъл да израсне, ни чувства горди да горът: тук всичко стине, мре и гасне, кат въглен хвърлен на ледът. Едните страсти тук беснеят, вълнуват тесните гърди, велики искри в тях не греят, защото ги калта роди. Те всичко божеско убиват и тям отровен е дъхът. Какви таланти днес изстиват, и колко сили ще заспът! Честит е който чист остане от таз зараза на денят, чиято вяра, обаянье сред душний въздух не умрът. Честит певецът, кой не слазя от свойта ясна висота и лирата си той запазя ревниво, свято от страстта. Да, днешний хаос не влече го, днес няма почетни борби! Ще дойде ден (аз вярвам в него), ден за великите съдби. И тоя мрак ще се разсее, ще пламнат всичките гърди, и рой пророци и Тиртеи таз бедна почва ще роди.

Общество

Признавам, ти си прав отчасти; но ти си син на наший век. Бъди певец на наште страсти, на времето ни верен ек. Ела при нас, тъни със нази, кипи в кипящите борби, споделяй нашите омрази и наште подвизи тръби! Тогаз ще си певец приятен и нужен нам на всеки час. А инак — ти си непонятен и нямаш смисъл между нас.

Певец

От малък любех аз да пея един, в свободните поля; а днес — и днеска пак жаднея да имам воздух и крила. Ни шум, ни слава, ни презренье полета ми не ще менът, аз мойто чисто вдъхновенье не го променям никой път нито с омраза, нито с злъчка (от тях отдавна бих умрял), не знам да пея по поръчка, по сметка не съм чувствувал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *