На 27.02 1945 г. с наредба-закон е въведен правописът, с който отпадат от употреба буквите ят (ѣ) , юс (ѫ)- изразители на единството между източните, западните и южните български говори и на връзката със старобългарския език, и се прекратява изписването на ъ в края на думите.

“Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенствуване, но не и на опростяване… Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старобългарския език.“

Поддръжниците на реформата я определят като съобразена с еволюцията на българския език и на българската писменост .

Критиците считат, че:
-реформата е просъветска и наложена по идеологически подбуди и под чуждо влияние.
-реформата представлява нагаждане на правописа към неграмотността.
-осакатява“ българската азбука“
-изхвърлянето на буквите ѣ и ѫ, се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските.
-Реформата спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *