В беда си, българино, пак голяма
и туй не ти се случва първи път.
Ще страдаш много – милост тука няма,
но ти си знай, че як ти е гърбът.

Дойде пак време да се оцелява;
за туй ти имаш опит пребогат.
(Не бива също да се подценява
и ненадминатия ти инат!)

Човекът нравствено се възвисявал:
в закрилящо го общество живял;
ти, българино, пък си оцелявал
такъв е бил в живота твоят дял.

И тоя път ти пак ще оцелееш
с тринадесетвековния си стаж
тегла и мъки ще преодолееш,
та за това ти не губи кураж.

Във обществото не дири опора
и не мисли как то да оцелей:
за теб е то арена на раздора;
за общо благо мисли не пилей!

Поединично – сам си оцелявай
(- наоколо ти всичките са смет!),
на братска помощ ти не се надявай,
облягай се на своя си късмет.

Руши морал – пред нищо не се спирай,
омраза трупай, трупай и пари,
да оцелееш средства не подбирай,
та ако ще светът да изгори!

Че обществото вече се разлага,
това за теб не е позор и срам,
а на глупаците недей помага
– ти гледай как да оцелееш сам.

Тогава единаци оцелели
върху гърба на разпилян народ
– без образи човешки, подивели –
ще влязат във пред стаден период.

И пак ще почне всичко отначало:
и стадно чувство ще се появи,
и общество нещастно закъсняло,
което пак света ще удиви,

защото сме от Бога надарени
да се възраждаме от мъртъв сън…
– Ще хукнем пак, отново възродени
със погледи отправени навън,

да гоним другите до изнемога
– останали във времето зад тях,
но мъдрите ще тръпнат във тревога,
очаквайки поредния ни крах.

…Така живеем от дълбока древност…
Не смогнахме да се успокоим
народната да изградим душевност.
Съдбата ли проклета да виним?

Ангел Балевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *